Бе съботна утрин – слънчева, празнична, пъстра и свежа. Писък на гайда огласи простора, след нея рипна тъпан, а после и гъдуларят пое игривата песен....
„Мъри Станку, бяла Станку, кога расна та порасна? Твоите очи са черни черешови, твоите вежди – гайтанови, твоето лице – лебедево, твоята снага – тополова…"...