Днес се навършват 170 години от рождението на Иван Вазов. Патриархът на българската литература завинаги остава в историята с творбите си ,,Под игото“, ,,Дядо Йоцо гледа“, ,,Българският език“, ,,Епопея на забравените“ и много други.
На 27 юни 1850 г. (по стар стил) в Сопот е роден партиархът на българската литература Иван Вазов. По този повод Столична община организира две събития, посветени на бележитата годишнина.
От 11.00 ч. в Регионалния исторически музей – София ще бъде валидирана пощенска марка с лика на Вазов. Автор на художествения проект е Вилиам Китанов.
От 18.00 ч. на Платформа А6 зад НДК ще се проведе концерт под надслов „На теб, Българийо свещенна, покланям песни си сега …”, в който ще участват Софийският духов оркестър с диригент Юли Дамянов и актьорът Янко Лозанов.
Входът е свободен при спазване на изискванията за дистанция. Платформа А6 разполага с 500 седящи места, публиката ще бъде допускана от 17.15 часа.
Инициативите за честване на годишнината от рождението на Иван Вазов ще продължат и на 9 юли, когато по нов стил се отбелязва датата на рождението му.
Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот, в семейството на Съба и Минчо Вазови. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова – майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния – при чичо си.
Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев. Тогава той създава повестта „Немили-недраги“.
Вижте още: Седем мисли от Иван Вазов за седмицата
През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките „Избавление“ (1878), „Гусла“ (1881), „Италия“ (1884), „Поля и гори“ (1884), „Сливница“ (1885).
За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия – град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука“, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора“.
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото“.
През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 година.
