Усещането за пясък ще Ви преследва дълго, много дълго време, ако поне веднъж сте стъпили на спечената от древните вулкани каменна малтийска земя. Нищо че тук пясъкът е нещо нетипично, цветът му е навсякъде – и в златистите оттенъци на оскъдната почва, и в огромните скални пропасти и мостове, спускащи се от невъобразими височини право в тъмната паст на бездънното море, и по фасадите на старите двуетажни къщи, съхранили средиземноморската архитектурна традиция, и в лъскавото ново строителство, никнещо навсякъде по тази миниатюрна, но наистина необикновена земя.
Малта, Гозо и Комино са трите острова, които формират тази държава с население колкото Варна и 350 пъти по-малка територия от тази на България. Комино е толкова малък, че на него има място само за няколко хотела и спортни игрища, но именно тук се намира красивата Blue Lagoon с кристалночиста вода и ослепителен пясък.
Гозо оставя у европееца забравеното усещане за идилия. То се подсилва и от местните хора – възпитани са в силен католически дух и все още пазят онези морални ценности, които отдавна са забравени в по-голямата част на модерния свят. Мозаечният релеф на Гозо, зашеметяващите гледки, които се ширват над морската синева, както и естественият каменен декор могат да се видят в много от кадрите на суперпродукции като „Троя“ и „Гладиатор“.
Малта е е най-големият от трите острова. Малтийците казват, че те са нещо като антипод на по-малкия Гозо, защото тук цивилизацията наистина е дръпнала скоростния лост доста повече. Но за всеки независим наблюдател веднага ще стане ясно, че това е също като нашенската версия на отношенията Варна-Бургас или Ямбол-Сливен – нищо повече от повод за вицове и шеги.
Някои казват, че Малта е огърлицата на Средиземноморието, защото от птичи поглед нощните светлини чертаят причудливи лабиринти, на които окото трудно може да се насити. Историческите анали, от своя страна, дават на малкия архипелаг друго име – непотопяемият самолетоносач. Малта заслужено го е получила по време на Втората световна война, макар че жителите на Европа свързват името и с легендарните рицари, малтийския кръст и Ордена на Тамплиерите. Всеки обаче би се подвоумил преди да каже коя от великите сили на Средновековието и Ренесанса, пък и далече след тези времена, са оказали най-силно влияние на местната култура и истори. Но ако попитате някой кореняк, той с гордост ще заяви, че това е земята на меда. Точно това означава и Мелита (старото име на Малта) – Земя на меда.
Невероятно е как на територия много по-малка от „една човешка длан“ са събрани толкова много забележителни неща. Но въпреки музеите-съкровищници и внушителните крепости, въпреки безбройните катедрали и църкви, древни руини , модерни забавления и разкошна средиземноморска кухня, Малта през лятото е преди всичко фиеста! Никой не може да каже колко назад във времето се е родила тази традиция, но всеки ще потвърди, че година след година церемониите стават все по-пищни и по-пъстри. Всеки град, всяко селце тук превръщат цяла една седмица в непрекъснат низ от фойерверки, шествия, глъчка и веселие. Малтийците правилно са избрали лятото като най-подходящия за това сезон – тук в горещите следобеди, когато почти само туристи могат да се видят по нажежените и натежали от влага улици, обикновено работят са мо атракционите и офисите на чуждите фирми, за които е нетипично такова разхищение на работно време.
Вечер, когато Слънцето се скрие зад морския хоризонт, в селището, в което фиестата тече, настава празнично суетене. От тераси и балкони, от преддверия и покриви се проточват безкрайни пъстри гирлянди. Без никаква пестеливост, те опасват цели квартали. От еркерите на вторите етажи висят икони на светиите, покровителстващи града, окичени с цветя и осветени от лампи и прожектори.
На фасадата на всеки дом се развяват флагове – малтийският, европейският и този на града. Църквата, заедно с общината и ред граждански клубове и организации, украсява улиците с големи пищни транспаранти, окачени по пилони, стълбове и сгради. Безкраен низ от електрически гирлянди грейва във всички посоки, а през това време търговци разпъват шарени сергии, на които предлагат традиционни малтийски пастички и нуга, захарни пръчки и близалки и всякакви захаросани лакомства. Бирата се лее на корем, а замирише ли Ви на „цър-пър“, бъдете сигурни, че в радиус от 10 метра около барбекюто ще се запознаете с най-веселите хора на света.
текст и снимки: Пенко Пенков
