Няма нито едно основание, което да налага и до момента КТБ да бъде обявена в несъстоятелност. Загубата в случай на несъстоятелност и за държавата – пряка и косвена, да не говорим за клиентите, вложителите, ще бъде несъизмеримо по-голяма отколкото всички предполагаеми разходи по повод на оздравяването на банката, предаде БГНЕС.
Това заяви пред БНР финансистът Емил Хърсев, който е част от Инициативния комитет за решаване на кризата с Корпоративна търговска банка. По думите му, всички данни, които получават от работата на екипа квестори, който провежда особения надзор, показва, че оздравяването и стабилизирането на КТБ е възможно и за това трябва да се работи.
„БНБ не бих казал, че не прави нищо. Но за съжаление, тези решения, които изискват отговорност, поемане на финансов риск, очевидно не се взимат. Предполагам, че изчакват да получат подкрепа от един парламент, от бъдещо правителство с постоянен мандат. Това се отразява негативно. Не знам защо не вземат това решение, например което би могло сравнително бързо да реши въпроса поне за едната от двете банки“ коментира финансистът. Той уточни, че става въпрос за една сума, която Българската банка за развитие я има и според него няма никакъв проблем да възстанови на КТБ. „Това би подобрило позициите на КТБ и би възстановило веднага работата на по-малката търговска банка – „Виктория“, и нейните клиенти биха получили достъп до парите си веднага. Самите одитори, които бяха назначени от БНБ, също подкрепят този извод“, каза Хърсев.
За предложения от Оманския фонд план Хърсев коментира, че целта на един обществен комитет е да обедини различните мнения, да търси консенсус, да предлага принципи. „Едва ли един или друг план, който би могъл да се обсъжда от компетентната администрация на БНБ, би бил в центъра на вниманието на точно един обществен комитет, заяви Хърсев и уточни, че това не е работа на обществения комитет, те могат да правят само коментари защото обществото трябва да има мнение по тези въпроси – кое е добро, кое е лошо, защо.
Запитан за възможността Оманският фонд с други инвеститори чрез схемата „държавна помощ“ да предложи изхода, Хърсев отговори: Мисля, че това е един съвсем разумен вариант. Мисля, че въпросната помощ би трябвало да се параметризира съвсем ясно в процеса на разговорите. Засега е твърде мъглива – не е ясно акционерът точно какъв ресурс предлага, не е ясно въпроса за държавна помощ как го вижда. Тези неща така или иначе ще се изяснят. Няма проблем. Да допуснем примерно, че банката не бъде спасена, изпадне в несъстоятелност. Това означава, че държавата очевидно ще похарчи едни пари, за да възмезди първо гарантираните вложители, второ – ще загуби средства – общински, държавни, всички министерства, които се намират в тази банка. Да допуснем, че примерно общите загуби в този случай на държавата ще са примерно 4 млрд. Идва инвеститорът и казва „Имам 1 млрд. лв.“ – разбира се, че трябва да му предложим поне 3 млрд. държавна помощ поради простата причина, че така губим 3 млрд., а не 4 млрд. Дори в лошото има по-добро, обобщи Хърсев.
Коментарът той направи броени часове преди банкови експерти, представители на синдикати и работодатели, както и омбудсманът Константин Пенчев да обсъдят мерки за решаване на кризата с Корпоратвна търговска банка.
снимка: moderntrade.bg
