„Между етажите на живота, просто вратата пред теб се отваря. Някой влиза в асансьора и остава така – с теб. И ти искаш да го задържиш. И той иска. Без никой от никого да бяга. Колко по-лесно е просто да обичаш и да го повярваш. Вече нямам сила да играя нищо, в което няма любов.“ Това е една от репликите на Йоко Захариев в моноспектакъла „Къде си?“, който е третият от проекта „Любов“ на младият автор Радослав Гизгиндиев, който също така е и сценарист, и режисьор на постановките.
След „Моето име“ с участието на Стефан Иванов и „Любовта не може просто да отмине“ с това на Симеон Владов, снощи, в столичното заведение Opera Cafe, беше и премиерата на последната част от трилогията, в която певицата показа завидни актьорски способности.
С искрени аплодисменти публиката оцени някои от най-силните послания в пиесата, в която героинята, която е актриса по професия, всъщност, чете откъси от своя дневник. Някои от тях са изпълнени с много тъга, а други с много ирония. Но и едните, и другите карат всеки да се замисли върху живота си и онова, което му дава смисъл.
Между тях не можем да не отбележим следните: „Аз изпращах любовта си нанякъде, а тя се завръщаше освирепяла, с червени очи, и ме разкъсваше.“, „Правенето на секс е нещо прекрасно, защото спирам да мисля дали съм щастлива. И гладът върши работа – защото като започнеш да ядеш, просто лакомо се давиш от вкусотията, която си си пъхнал в устата. Като доволно прасе си.“ и „Майка ми ме излъга, един човек не може да бъде щастлив само, защото е здрав. Тя беше здрава цял живот, но душата й беше счупена.“
