Средновековна Сиена не може да се мери по популярност с останалите италиански емблематични градове като Рим, Венеция или Флоренция, но смело им съперничи по красота, история и забележителности. И по брой туристи, разбира се, които изчислени спрямо глава от населението, в пъти превъзхождат туристическите потоци дори на Рим. Малкото селище в област Тоскана крие в себе си богата и славна история на повече от 10 века. Сиена е миксиран шедьовър от древна история, забележителна архитектура и изкуство, средновековен дух, но и неповторим романтичен облик. Тя ес счита за най-добре запазеният Средновековен град в Европа и с право е под закрилата на ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.
Пластовете, които историята на Сиена подрежда и представя, крият своето начало още от времето на римляните. Това не е толкова изненадващо за един италиански град, защото все пак именно римляните са основали повечето селища не само на Апенините, но и в Европа. Своя истински апогей, величие и блясък, обаче, Сиена бележи 12 век. Тогава започва изключителното й развитие не само на голяма военна сила от класата на Флоренция, Венеция и Геноа, но и на център на изкуствата и архитектурата и духовния живот на целия регион. От това време е и Университета на Сиена – един от най-старите в Европа и света. За времето си, с население от 60 000 души, градът е бил дори по-голям от Париж.
През Средновековието Сиена била горд, богат и войнствен град-държава, който накрая бил победен от Флоренция. Изкуството на Сиена от онези дни е уникално и има огромна историческа значимост и стойност. Сред най-известните художници и скулптори, които са живели и работили в Сиена са Дучо ди Буонинсеня, Симоне Мартини и Амброджио.
Сиена и Флоренция не са били във конкуренция. Наиситна в един момент Флоренция завладява Сиена и това води до упадък в нейното развитие или по-точно казано – загуба на блясъка, но не и край на невероятния й дух. Двата града, държави по онова време, са прекалено различни в своето историческо и културно развитие – нещо, което лесно може да се види и днес.
Някои го наричат червения град, други – керамичния град/поради червените тухлените фасади на сградите/, трети живото Средновековие… Всяко едно от тези определения има своето абсолютно основание и право да бъде използвано. Жителите на града се гордеят със Сиена и региона. Красноречиво доказателство за това е и празникът Palio, когато в града се провеждат конни състезания. Palio се случва два пъти в годината – на 2 юли и на 16 август и много добре описва колко ревностно Сиена пази традициите си, своето минало, спомена за някогашното си величие и необходимостта постоянно да напомня за него и дори за проявите на сила и насилие, така както е било през Средновековието. Няколкостотин години след поражението си от Флоренция, Сиена е беден малък град, но всички автентични средновековни постройки са спасени от събаряне, а новите и модерни здания задължително са в унисон със старинната средновековна архитектура.
До тук обяснихме защо наричаме Сиена много стар град. Но защо много млад? Защото днес добре развиващият се исторически център на града е по-млад от всякога, защото именно тук се намират едни от най-престижните университети в света по рисуване, художествени занаяти и история на изкуството. Стотици млади хора придават нов смисъл и облик на древния град, а милионите туристи, които идват тук всяка година, огласят със смях и настроение тесните кълдъръмени улички.
Да се разходиш из Сиена е едно от най-невероятните преживявания, които можете да си причините, особено, ако сте кариерист и сте част от забързания градски живот. Тук времето е спряло. Не мърда. За минути те обзема носталгията по отминали векове и средновековните сцени без затруднение изплуват в мислите ти. Та пред очите ти е един безценен декор!
Сиена приятелски разгръща своето представление за всеки, пристъпил древните й порти и предлага много интересни места и занимания: украсени с цветя кладенци и алеи, задънени улици и красиви изгледи, атмосферни кокетни площади и закътани малки ресторанти. За тези, които искат една Италия, освободена от трафик, клаксони и моторетки – това е мястото. Всъщност, Сиена е първия европейски град, който е забранил движението на моторни превозни средства по основния си площад (още през 1966 г.). И това спасява безценното усещане да се изкачиш до върха и до Piazza del Campo, да поседнеш на едно кафе и да наблюдаваш с часове безвремието. Или просто да правиш нищо!
Този голям централен площад предлага най-добрата градска хармония. Целият живот тук се случва под зоркото око на най-високата светска средновековна кула в Италия, 95-метровата кула Torre del Mangia. Можете да се изкачите до върха, което никак не е лесно, но възнаграждението е да видите едни от най-добрите гледки от Италия.
И ако сте на върха на тази кула на 2-и юли или 16-и август, вие ще видите големия площад с формата на раковина задръстен с хора, тъй като градът е домакин на най-известното конно надбягване на Европа – Palio.
През всеки Palio, 10 от 17 квартала се състезават, като се спускат със средновековна страст за няколко дни в конни състезания и традиционно пиршество. Жокеи се смятат за стрелци, платени наемници. Но в големия ден, конниците се водят до църквата в дадения квартал, за да бъдат благословени. „Идете и се завърнете победители“, казва свещеникът. В големия ден площадът Piazza del Campo е претъпкан с местни жители и туристи, докато конниците се подготвят за състезанието. Кон може да печели, дори ако неговият ездач падне. След като победителят пресече линията, Сиена изпада в дива ярост за следващите 365 дни.
Със сигурност времето тук е спряло, а днес, в студения мартенски ден, няма и следи от конните състезания, но затова пък тълпи от млади хора – студенти от местните университети се забавляват на същия този площад и кафетата са пълни както с туристи и с жителите на града. Защото тук, в Сиена, всички се събират на площада. Това е нетрадиционно за Италия, където обикновено хората се събират пред църквата.Тук стария дворец, който сега е кметство и ветрилообразния внушителен площад пред него е истински любимото място за срещи.
Palazzo Pubblico – Сградата на общината в Сиена, която е на повече от 800 години с известните фрески, дело на Амброджио Лоренцети си заслужава обичта на сиенци и гости. Във колонадата на вътрешния двор е и прочутата скулптура на Вълчицата с Ромул и Рем, станала емблема и символ на Рим.
А после през аркадните керамични порти поемаме по малките улички, които ни отвеждат на Palazzo Salimbeni. Построен е през 1472 г. и в него се помещава представителството на Monte dei Paschi di Siena- водещата банкова корпорация, която е имала огромно значение за икономическия и културния живот на града. Самата постройка е наистина внушителна, а в нея се помещават важни документи от историята на банковото дело, колекция от картини и други произведения на изкуството.
В допълнение – прекрасни църкви, запазили величието и гордостта на своето време, очарователни сгради, пропити с история… Всичко това е Сиена – най-запазеният средновековен град на Европа с неповторима средиземноморската атмосфера, романтика и очарование на хиляди години.
И понеже едва ли някога ще ни омръзне да правим „нищо“…, икак не ни се тръгва от Сиена, защото не е лесно да напуснеш безвремието и усещането за величие, което сякаш никога не си е тръгвало от тук.
Единственото успокоение е обещанието, че ще се завърнем отново тук по време на конните състезания! Обещано!
текст и снимки: Валерия Симеонова
