Седем съвета от Дора Габе към жените

28 август 2018

Дора Габе е една от най-известните и талантливи български поетеси. Изидора Петрова Габе, която остава в българската литература като Дора Габе, е родена на 28 август 1888 година в село Харманлък. Баща ѝ, Петър Габе, е публицист и общественик, преселил се от Русия в България.

Дора Габе завършва гимназия във Варна, след което през 1904 година записва естествени науки в Софийския университет, а в периода 1905-1906 година следва френска филология в Женева и Гренобъл. През 1907 година учителства в Добрич.

От 1911 до 1932 година Дора Габе пътува заедно със съпруга си професор Боян Пенев в чужбина многократно, посещавайки Полша, Германия, Швейцария, Австрия и Великобритания. Макар в чужбина, Габе дебатира проблеми в българската литература и живо се интересува от съдбата на Добруджа.

Първото си стихотворение – „Пролет“ – Габе публикува през 1900 година в списание „Младина“. Творческия си дебют прави 5 години по-късно със стихотворните си цикли, публикувани в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“.

През 1925 година, заедно със С. Андреев, Дора Габе става редактор на библиотечната поредица „Библиотека за най-малките“, а от 1939 до 1941 година редактира и детското списание „Прозорче“.

Първата си лирична стихосбирка Габе кръщава „Теменуги“ и в нея ясно личи модерният тогава символизъм.

През 1968 година Дора Габе е удостоена със званието „Почетен гражданин на град Толбухин“. До края на живота си поетесата се занимава с преводаческа дейност, превеждайки от полски, чешки, руски и гръцки. Дора Габе почива на 95 годишна възраст на 16 ноември 1983 година в София.

Дора Габе е автор с дълъг житейски път, богата творческа биография и определено еманципирана жена, от която можем да почерпим много мъдрост, включително и по отношение на мъжете. За голямата магьосница на словото не е тайна, че мъжете и жените гледат по различен начин на любовта. Днес, в чест на годишнината от нейното рождение бихме искали да ви припомним големите уроци за любовта от голямата дама на българската поезия:

1. Да не крием нищо от мъжете ли? Не смятам, че трябва да се разкриваме изцяло. Защо ли? Защото скоро ще се изчерпим и ще им станем скучни. Особено жени, които непрекъснато дърдорят и уморяват мъжа, завърнал се вкъщи уморен. Трябва да остане в душевността на жената нещо неразкрито от мъжа – нещо в характера й, нещо в мнението й за някоя негова проява. Да знаем кога да премълчим, за да оставим мъжа сам да разкрие неправилността или грозотата на своята постъпка.

2. Трябва да се опознаем: мъжете нас и ние тях. Жената да си е жена, а мъжът – мъж. Ние сме две различни същества – и физически, и душевно.

3. Има нещо детско у мъжете. И трябва да проумеем това.

4. Да разбираш мъжете, е творчество.

5. Мъжът не бива да бъде унижаван.

6. Това е нещо голямо, велико. Жената е родителка, самата природа я задължава не да руши, а да създава… 

7. Да обичаш човека до себе си, да не мислиш за себе си, да превъзмогнеш егоизма си – това е висша проява на любовта.

Работил по текста: Пепа Попова

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)