Великата актриса е родена на 18.09. през 1905 г. в Стокхолм. Нейната истинска фамилия е Густафсон. Израства в бедност в Швеция заедно с по-големия си брат и сестра в семейството на Алва и Свен Густафсон. Дебютира в родината си във филма на Макс Стилер „Сага за Йоста Берлинг“ (Gosta Berlings Saga, 1924). Режисьорът я взима със себе си, след като получава покана да снима в Берлин. В Германия начинаещата актриса участва в The Joyless Street (1925) на великия режисьор Х. В. Пабст. Мелодраматичната история за дъщерята на безработен учител, която едва не става проститутка за да изхрани своя баща и сестра, не предоставя особени шансове за актьорска изява. Но сдържаният маниер на Гарбо, нейната строга и почти трагична красота, допринасят за безспорния успех на начинаещата актриса. Същата година Стилер е поканен в Холивуд и той поставя като условие за сключване на договор, да вземе и Грета. Още с първото си появяване на американски екран в мелодрамата „Поток“ ( The Torrent, 1926) красивата шведка се превръща в кумир на публиката. Феноменалната популярност на филмите с нейно участие се обяснява не само с това, че играта й идеално съответства на тогавашните вкусове. Немалка роля изиграва и събудилият се по това време интерес на публиката към новия тип фатални жени, каквито създавала много сполучливо Гарбо. Освен това, нейната красота просто зашеметявала зрителите. Но чудото на феномена Грета Гарбо все пак се заключава в особената аура на нейната неординерна личност, в усещането за някаква тайна, което се излъчвало от цялата ю същност.Именно поради тази причина е била сравнявана нерядко със сфинкс.
„За да покажеш достойнствата си се иска много повече ум, отколкото за да прикриеш недостатъците си.“
„Никога не съм казвала „Искам да бъда сама“. Казвала съм само „Искам да ме оставят на спокойствие“, което не е едно и също нещо.“
„Животът може да бъде и прекрасен, само ако знаехме какво да правим с него.“
„Бих искала да притежавам свръхестествени сили, за да мога да оправям всичко, което не е правилно.“
„В нашия свят няма място за голямата любов и, за да я изпита, човек трябва да заплати с живота си.“
„Аз водя монашески начин на живот: нужни са ми само четка за зъби, парченце сапун и тубичка крем.“
„Историята на живота ми трябва да включва задни входове, тайни врати и асансьори и други всевъзможни начини, по които съм минавала, за да остана поне за малко настрана от голямата шумотевица.“
снимка: alphacoders.com
