Вече е септември, децата започнаха училище, а ние не искаме да мислим за лятото като минало, нали?
Не искаме да идва краят на това невероятно лято, та било то и най-дъждовното, откакто имам спомени (ох, от поне 40 години насам…). Затова прегръщам веднага и със всички сили идеята на моя приятелка да удължа лятото с една различна септемврийска ваканция – ветроходна яхта по Турската Ривиера.
Първоначално не ми прозвучаха много убедително параметрите – яхта, ама ветроходна, а не моторна… Освен това – Турска Ривиера, а не Гръцки острови, например? Пък и през септември, когато всички вече са на работните места и превземат планини от цели, а аз ще изоставам в задачите там, някъде в турски континентални води… Не се задълбочих във колебанията си, защото нали искам да удължа лятото!
Но ми трябваше още нещо, липсваше ми онова „дяволче”, онова „малко нещо”, което да ме вдъхнови и да полетя към една нова дестинация на усещания и емоции. И ето – блесна! Пътешествие с ветроходна яхта, но не която и да яхта, а ветроходната красавица „Реджина” – 56 метровата участничка в последния филм за Джеймс Бонд „Скайфол”! Не е ли достатъчно? Стегнах си куфарите за час и 23 минути. Засечено! При положение, че обикновено го правя за 6 часа минимум, без тоалетните принадлежности и гримовете включени в това време…
Полета от София до Бодрум минава без изненади. А на пристанището в красивия турски град ни чака тя – „Реджина” – най-красивата, най-високата, най-дългата! Стои кротко на марината и се „перчи” на всички останали моторни и ветроходни яхти, акостирали на пристанището. Дали снимат туристите? Коя яхта се снимаше най-много? Какви въпроси само! Та всички са гледали Джеймс Бонд!
„Реджина” е не само красива, а и много гостоприемна. Създадена в Турция преди пет години, приказната шхуна е построена в синхрон със последните световни стандарти в обзавеждането и удобството на яхти – „умна яхта” – пълна с електроника и командване на какво ли не с дисплеи; просторен хол, комбинирал в себе си ширина, красивите цветове на палисандъра с добавка от бяла кожа; елегантна трапезария с дизайнерска подредба за всяко хранене; чудесни каюти, спокойно конкуриращи най-луксозните хотелски апартаменти и в добавка – платна, въжета, морски възли, котви… ей такива едни неща, категорична част от ветроходна яхта, които те карат да се чувстваш като „морски вълк”.
Ето така разбрах за очарованието на ветроходните яхти – интересното състояние да се чувстваш мореплавател, да усещаш красотата на платната и поренето на вятъра в тях, да се наклоняваш и да моделираш движението си спрямо посоката на вятъра, да не се огъваш, а да се адаптираш към всяко едно предизвикателство и да плуваш – право напред и към целта си! От къде ли ми е познато? Целият ми живот е такъв. А пък с „Реджина” го изживявам в коопродукция с морето и лукса!
Капитанът и екипажът са просто прекрасни. Те обичат „Реджина” безумно – грижат се за нея във всеки възможен миг и в същото време обръщат изключително внимание на гостите си, за да те предразположат още повече и да повярваш, че живота е роден и създаден в морето.
Всяка една минута от плаването на борда на Реджина е незабравима. Турските острови не са така атрактивни както гръцките, но на борда искаш да забравиш сушата. Усещането да се слееш с безвремието надделява. Спираме в малки и девствени заливи, тюркоазени топли води, които те прегръщат и часове плуване не се усещат изобщо. Плавни преходи от едно турско пристанище към друго, нежни и мили, без блясък и лукс, но пълни с очарование и прекрасни ресторанти. А островът на Клеопатра е приказен. Не само, защото Марк Антоний е докарал пясък чак от Египет за него, ами защото там все още витае магията на любовта им.
По стъпките на древните цивилизации, през водите на брилянтното Егейско море, със попътен вятър и бушуващи емоции… От борда на „Реджина“ всичко изглежда още по-приказно! И лятото продължава завинаги…
