Плевнелиев: Ще искам референдум за изборните права заедно с местните избори

23 февруари 2015

Ще поискам референдум за изборните права заедно с местните избори, ако се наложи, съм готов да използвам правото си да инициирам промени в конституцията. Това заявява президентът Росен Плевнелиев в интервю за „24 часа“.

– Г-н Плевнелиев, днес започвате т. нар. политически консултации с партиите. Каква е тяхната цел?
– Радвам се, че стартирах инициативата „Месец на политическите консултации“, че се превърна в добра традиция. Благодаря предварително на политическите сили за отговорното отношение. Целта е да направим анализ на вътрешната и външната среда, да отсеем най-спешното и най-важното и като президент да търся пресечните точки и съгласието. Много време изгубихме в спорове и задълбочаване на различията. Моето послание ще бъде – има много работа за вършене. 2015-а трябва да бъде година на действието.

– Година на действието? Какво трябва да се върши? Да се вземе нов заем?
– За заема ще отговоря малко по-подробно, но действие за мен означава стабилност, реформи и референдум. Има поредица от реформи, които не са извършени, но са добре подготвени. Ще бъде крайно безотговорно, ако не се случат през 2015 г. Имаме всички предпоставки да се поздравим с успешно завършени реформи още през тази година. Приета бе стратегия за продължаване на реформата в българското правосъдие.

Народът изпрати ясен сигнал, че това трябва да бъде неотложен и тотален приоритет, и ние трябва да чуем неговия глас и да продължим с реформата.

Пенсионната реформа също не търпи отлагане. Хубаво, че е даден срок и се търси максимално съгласие чрез публични дебати, за да се вземе дългосрочно устойчиво решение, а не просто промяна на един или друг параметър на пенсиите.

В сектор „Сигурност“ също има готовност – има пакет от закони, които трябва най-после да се приемат от НС. Целта е българските служби за пръв път от 25 години да имат ясни закони и правила за действие, а същевременно да имаме общ устройствен закон, който да посочи механизмите на сътрудничество между тях. Колко пъти сме се оплаквали, че всяка служба работи сама за себе си? Можем да променим ситуацията към по- добро. Административната реформа с електронно правителство отдавна се желае и чака от българския народ.

Реформата във водния сектор не търпи отлагане. Пострадахме от наводнения, от недобро стопанисване на водни съоръжения, от липса на отговорност и координация. Законодателната инициатива е готова и може да се случи. Реформата в българската енергетика е в ход, тя е неотложна и смислена, изисква национални дебати и отговорни действия. Трябва да продължат реформите в образованието и здравеопазването. Всички изброени дотук промени са смислени, важни и неотложни, затова очаквам 2015-а да бъде година на национално отговорно действие, което означава реформи.

– Казахте референдум? Какво точно си представяте – да бъде насрочен нов, паралелно с местните избори?
– Не се отказвам от идеята за национален референдум за изборните права на гражданите. Ще работя за това той да се проведе заедно с местните избори. Така ще се осъществи една друга моя идея – да обогатим българската демокрация, като обединим ползите и ефектите от представителната и пряката демокрация. Винаги съм работил за това да питаме народа, още повече когато е трудно, когато е тежко, само заедно можем да движим държавата напред. Това означава пряка демокрация, а нейната висша форма е референдум. Ще стартирам отново инициативата си за референдум не толкова защото 42-ото народно събрание се отнесе към моето предложение по един безотговорен начин, а защото изминалата година и половина доказа нуждата от такъв референдум. Българският народ показа, че е наясно със своите изборни права, и очаква отговорно отношение от политиците. Ще сезирам 43-ото народно събрание навреме, така че да можем да проведем референдума заедно с местните избори.

– Как, ще събирате отново подписи?
– Не, няма нужда. Държавният глава има право по конституция да инициира национален референдум. 42-ото народно събрание се отнесе безотговорно както към моята идея, така и към гласовете на над 570 хиляди български граждани. 42-ото народно събрание не се вслуша в техния глас, но съм сигурен, че този парламент ще го направи.

– Кога ще сезирате парламента?
– Следя внимателно конституционните срокове и вероятно през май ще уведомя Народното събрание. Темата за референдума ще бъде част от дневния ред на „Месец на политическите консултации“. Ще дебатираме с парламентарно представените политически сили по предложените от мен три въпроса за референдума, както и по сроковете за провеждането му.

– Въпросите от референдума са старите три въпроса?
– Да. Те бяха много добре формулирани. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно? Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите? Това са трите въпроса.

– Елементи на мажоритарен избор, не е ли твърде обтекаем този въпрос?
– Това ще е част от разговорите ми. Ще се радвам да чуя партиите и тяхната оценка. Много е важно да се разбере, че като държавен глава аз съм системен играч. Аз вярвам в представителната демокрация, вярвам в сътрудничеството между президент, парламент и политически сили. Именно затова, търсейки съгласието, не искам да фиксирам конкретна цифра, примерно 50% от избора да бъде мажоритарен, а оставям възможност за дебати.

– През май сезирате парламента, но Народното събрание трябва да го приеме?

– Проведох предварителни разговори с някои от политическите сили. Получих уверение от тях, че ще подкрепят инициативата, ако успеем да направим местни избори и референдум 2:1 Това ще се отрази много добре на мотивацията на гражданите да дадат отговор както на въпроса кои са най-достойните да бъдат кметове, така и на въпросите за техните изборни права.

– Като заговорихме за държавното устройство, онзи ден в интервю за „24 часа“ Радан Кънев лансира малко неясно тезата, че е необходима промяна в правомощията на държавния глава. Вие какво мислите, трябва ли такава промяна?
– В моята кампания за президентските избори през 2011 година поех категоричен ангажимент и обещание, че не искам повече права за мен като държавен глава. Държа да изпълнявам обещанията си и категорично заявявам, че не търся повече права за себе си. Многократно съм заявявал категоричната си позиция срещу въвеждането на президентска република, аз съм за парламентарна демокрация и търся надграждане и по-добър баланс. От опита, който натрупах през тези три години, мога да посоча три идеи, които могат да доведат до подобрение не заради мен, а заради българската демокрация, с оглед на по-доброто функциониране на държавата и баланса на властите.

Първо. Президентът се избира от народа, така както и народният представител, но държавният глава няма право на законодателна инициатива. Това е въпрос, който трябва да бъде обсъден.

Второ. За инициирането на национален референдум са необходими 500 хил. валидни подписа. Като президент бях избран с почти 2 млн. гласа, инициативният комитет в подкрепа на референдума събра 570 000 гласа и въпреки това 42-ото народно събрание успя с лека ръка да отхвърли този референдум. Вярвам, че конституционното право на държавния глава да инициира референдум трябвада има по-висока степен на задължителност.

Трето. Държавният глава е символ на баланса и национално отговорния подход и затова трябва да се помисли върху правото му на частично вето. Много пъти, когато съм налагал вето на различни законодателни проекти, съм задавал на себе си въпроса колко по-добре щеше да бъде, ако мога да върна само определен текст, а останалата част от закона да бъде обнародвана. Мога да ви дам много примери, когато някой закон, който е с ясни тези, има един или два погрешни текста, които задължително трябва да бъдат подобрени. Трябва да подобрим ефективността, по този начин ще помогнем и на парламента. Ето тези три идеи биха могли да подобрят ефективността и баланса в работата между властите. Разбира се, това преминава през Велико народно събрание. Сега обаче не е време за Велико народно събрание, категорично.

– Кажете малко повече за реформите, които смятате, че трябва да се правят през 2015 г. Всички повтарят колко е блестяща съдебната реформа, но у мен остава чувството, че нейната цел е Реформаторският блок да получи квота във Висшия съдебен съвет.
– Не мога да се съглася с вашия анализ, но се притеснявам от нещо друго – след впечатляващото приемане на стратегията за продължаване на реформата в българското правосъдие с голямо мнозинство нещата ще останат дотам. Категорично смятам, че това е само начало на един процес. Приемането на стратегията е само стъпка към успеха. Много са нещата, които трябва да се свършат, но е важно да се започне с нещо конкретно. Успехът ще дойде, когато българското правосъдие освен независимо стане ефективно и прозрачно, раздава справедливост по съвест и по закон, а не на база на тайни зависимости.

Тук ще кажа, че следя много внимателно следващите стъпки на парламента и на правителството по изпълнението на приетата стратегия. Съгласен съм с нея, но съм притеснен да не остане във фазата на декларативните, а не на изпълнените мерки. Надявам се парламентът да си свърши работата. Пожелавам успех в тази толкова важна и национално отговорна реформа.

– Какво например от съдебната реформа се нуждае от промяна в конституцията?
– Това е големият въпрос. Имаме приета стратегия, но все още не е ясно коя част от нея изисква конституционна промяна и коя не. По този въпрос все още се спори. Аз неведнъж съм заявявал готовността си да бъда полезен в конституционния дебат, но винаги съм казвал, че към промяната в конституцията не може да се подхожда на парче, трябва да го направим така, както се е правило в редица държави. Първо се прави преглед на изпълнението ѝ от експертите, а след това идва ред и на политическия дебат. Важно е да видим коя промяна може да бъде направена от Обикновено народно събрание и коя изисква свикването на Велико народно събрание. Нека не се фокусираме единствено върху промяна в конституцията. Няма да влизам в детайли, нека за детайлите постигнат съгласие професионалните среди и политиците. Това, върху което искам на акцентирам, е, че много неща в тази стратегия могат да се реализират и без промени в конституцията. Ако се наложи, съм готов да използвам правото си да инициирам промени в Основния закон.

Позитивният тон в доклада на ЕК се базира на очакванията към съдебната реформа. Ако тя не се случи в края на 2015 г., ние можем да бъдем изправени пред драматична ситуация, в която Румъния влиза в Шенген, а България остава сама, с много тежки икономически и репутационни проблеми за нас.

– Правителството малко след първите 100 дни стигна в ситуация да заплаши с оставка заради споровете по рефинансирането на държавните заеми. Вашата оценка на тази ситуация?

– 2015 г. е уникална и трудна година. Намираме се вече седма година в тежка икономическа ситуация. Народът няма вече резерви. Никой не очакваше тази криза да продължи толкова дълго. Имаме рекорден брой кризи по света, глобална нестабилност – и на изток, и на юг от България се водят войни. Свидетели сме на терористични атаки в Европа – в Лондон, в Париж, в Копенхаген. Бяхме атакувани от терористи и на родна земя. Предприемат се мерки за дестабилизация на ЕС – отвън, но и отвътре. За пръв път в самото сърце на Европейския съюз – в Европейския парламент, имаме такава голяма и влиятелна група евроскептици. Тези, които искат да разградят ЕС. Имаме невиждана вълна на национализъм и популизъм. Имаме много силна вълна на отрицание. Европейската дългова и финансова криза още не е решена. Тези фактори отвън и отвътре правят годината уникална и много тежка. Знаейки, че това е така, трябва да действаме. Никакви оставки, а национално отговорно действие. Никакви манипулации, а коректен и разумен подход. Никаква истерия, а факти и аргументи. И тук стигам до вашия въпрос за идеята на правителството да сключи тригодишно рамково споразумение с реномирани финансови институции за осигуряване на необходими кредити за покриване на стари задължения и финансиране на дефицита.

Изненадан съм, че правителството не успя да обясни добре своите намерения. Но извън тази моя забележка идеята в своята основа е разумна. В последните 200 години в Европа не е имало толкова ниски лихви. Ние сме свидетели на исторически най-ниските нива на лихви от 200 години!

Разумно е, национално отговорно е правителството да се опита да рефинансира стари задължения с нови кредити при много по-изгодни условия. Отварям една скоба, за да кажа, че тези стари задължения са на три пъти по-висока лихва от тази, която потенциално можем да получим. Да не забравяме, че т. нар. дълг на Милен Велчев беше договорен на лихви от 8,5%. Днес можем да се надяваме, че една добре структурирана кампания на правителството може да ни донесе лихви от около 3%. Това е близо 3 пъти по-малко. Това действие на правителството може да доведе до близо три пъти по-ниски нива на лихвите, което ще икономиса стотици милиони левове на година. Това е и моят аргумент – свидетели сме на най-ниските лихви в Европа досега, добре е да се възползваме. Така или иначе дълговете трябва да се плащат, защото, както и нашите гръцки приятели наскоро разбраха, безплатен обяд няма. Тук идва и моят втори аргумент. След като ще плащаме и рефинансираме вече поети задължения, е разумно това да става не дълг за дълг, година за година, а прогнозируемо и в ясна времева рамка. За да постигнем желаната стабилност, още повече в трудни времена, ни трябва доверието на пазарите. А те очакват прозрачност и прогнозируемост. Ясен тригодишен договор. Подобен договор по-скоро ще успокои пазарите и инвеститорите. Затова заставам зад тези усилия на правителството. Разбира се, в парламента трябва да има дебати и да се прецени какъв да бъде общият обем на това действие. Колко да бъдат милиардите нов дълг, като държавен глава аз не мога да предопределя.

По-голямата тема за мен е друга – а именно устойчивостта на публичните финанси, овладяването на дефицита и отказът от манипулативен подход. Една отговорна опозиция би посочила и доброто, и лошото в тази идея. Тя би седнала на масата с ясни аргументи, а не с раздухване на излишна истерия и манипулации. Но да се внушава, че с това споразумение правителството би могло да изтегли нови заеми, е манипулативно.

Правителството действа след приемането на Закона за бюджета, в дебатите и гласуването на който участва и опозицията. Нивата на дълг за 2015 г. са фиксирани. Нивата на дълга за 2016 и 2017 г. ще бъдат решени от същите тези политически сили, надявам се в същото това Народно събрание. Опозицията много добре знае, че решението за дълга ще бъде взето и с нейно участие. Не бива съзнателно да се манипулира и да се лишава българският народ от неговото право на обективна информация и съзнателен избор. В НС може да се дебатира и по тригодишната фискална прогноза на МФ. Към края на 2017г. тя планира ниво на дълг от 27% от БВП. Ако погледнем нивото на дълга към днешна дата, може да се окаже, че към края на 2017 г. дългът на България всъщност ще е на нива, съизмерими с днешните. Апелирам за повече факти и аргументи и по-малко манипулации.

Същото е и с координационния център на НАТО. През последните 3 години проведохме 211 съвместни учения с нашите партньори от НАТО. Те идваха със своите танкове, със своите самолети – това бе публично. И пак ще идват. Тази информационна истерия, която се разгоря, ме изненада и шокира. От това, че се създава договорен отдавна координационен център, по който работят три правителства, включително правителството на БСП и ДПС, с подкрепата на „Атака“. Този център от четиридесет души, половината от които са български офицери, ще работи в няколко стаи в една от сградите на МО. Когато това нещо бъде извратено до „Обявяваме война на Русия“ или „Ще има мобилизация с цел война“, това е подсъдно. Очаквам българското правораздаване наистина да е ангажирано към националната сигурност.

– Сигурно има и манипулация, но тя не би била ефективна, ако светът не се беше променил. Тревогите са истински и затова виреят манипулациите. В Украйна се води истинска, макар и необявена, война. Затова ще ви попитам така: вие като главнокомандващ готов ли сте да влезете във война, ако това се наложи?
– Никой в България не иска война, не планира война, не иска да участва във военни действия, не иска да изпраща оръжие и български войници в Украйна. Не искаме, не планираме и нямаме никакво намерение това да се случи, но, моля, задайте този въпрос и на тези български политици, които излизат и тръбят, че се извършва мобилизация с цел война, че се докарват ракетни комплекси в Шабла, за да се атакува оттук Русия. Да посочат един факт, едно доказателство за тези твърдения.

Ако тези доказателства не са налице, очаквам да се извинят на българския народ. Трябва да се знае кой лъже, манипулира и нагнетява изкуствено напрежение в обществото и нека той да понесе своята отговорност.

Не бива в година на несигурност да се играе със страховете на хората. Спекулациите с националната сигурност, с най-естествените страхове на всеки един от нас не могат да оправдаят какъвто и да е тяснопартиен резултат. Това е национално безотговорна политика. Това не е политика за мир, това са действия за дестабилизация на България.

– Ще се кандидатирате ли на президентските избори през 2016 г.?
– Това интервю ще завърши, както започна – 2015 ще бъде година за действия, година на реформи, година на референдум, а не година на политически сметки. 2016-а ще бъде годината на истината за президентските избори, тогава ще изплуват и достойните кандидати, и качествените личности, а народът ще избере най-добрия от тях. Всичко е изключително динамично, след година средата в Европа и у нас ще бъде съвсем друга. Който отсега си прави сметките, ще сбърка. През 2015 г. нека да си свършим работата. Колкото може повече реформи, повече резултати. Народът очаква резултати, нека покажем, че сме го разбрали./БГНЕС

снимка: novini.bg

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)