Писмо до приятел…

11 януари 2015

Човек е способен да стои с часове пред нечия икона, да се моли и да казва „Прости ми, Господи!“ и нито веднъж да не се обърне към самия себе си и да каже „Прости ми!“. Да каже прости ми на себе си!  Толкова много мъка си причиняваме сами, а търси прошка от другите – от хората, от Господ.  Толкова малко е нужно, за да си щастлив, а правим толкова много, за да страдаме! Да се забравяме, да се отричаме и после обвиняваме другия. Най-често съдбата или пък Господ.

Сърцето е мъничко, то търси само усмивка. А умът е голям и лаком – той търси думи, идеи, вярвания, модели. Той вечно търси нещо, сравнява, поучава, наказва… Няма покой при него. А сърцето..? И Душата…? Те са като малките деца – радват се, усмихват се…и всичко е простичко при тях. Не се сърдят, минава им бързо, забравят лошото…

Но кой ги слуша тях? Кой? Няма ли да е по-лесно вместо да се грижим да успокояваме ума си, просто да обръщаме по-голямо внимание на сърцето си, на душата си? Да им създаваме радост и да се оставяме на техния покой…

текст: Вера Милушева

Писмо до приятел...

Писмо до приятел…

Студио Рейки, Масаж и Психотерапия
ул. „Неофит Рилски“ 13Б
София
тел: +359 89 795 4944

https://www.facebook.com/RejkiIKlasiceskiMasaz?fref=ts

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)