човешки права

Международен Ден за човешки права

10 декември 2014

На днешния ден през 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека, в която са за първи път на едно място са описани правата, чиито носител е всеки един човек. Декларацията е преведена на 375 езика и диалекта, което я превръща в най-превеждания документ в света.

Потребността от подобен документ, който черно на бяло посочва основните човешки права, най-силно се усеща след разкриването на престъпленията срещу човечеството, извършени от нацистите в Германия по време на Втората Световна Война. В ООН се взема решение да се оформи декларация, в която да бъдат упоменати всички изконни човешки права.

Преди това единствено САЩ, Англия и Франция приемат подобни декларации. Първите международни опити в това отношение е Женевската конвенция от 1864 г. И Хагската конвенция от 1899 г. В първата се гарантират правото на защита на ранените противникови войници и медицинския персонал, а във втората се забранява използването на химическите оръжия.

Главна роля в изготвянето на декларацията играе канадецът Джон Питърс Хъмфри. За председател на Комисията за правата на човека е назначена съпругата на американския президент по това време Елинор Рузвелд.

Всеобщата декларация започва с Преамбюл, съставен от седем параграфа и е съпроводена с декларация, която „обявява“ Декларацията. Във всеки от членовете е посочена причина за приемането ѝ. В първия параграф се посочва, че признаването на човешкото достойнство на всички хора е в основата на справедливостта и мира в света. Във втория се напомня, че пренебрегването и неспазването на човешките права е довело до варварски действия, които са разгневили съвестта на човечеството, и че четирите свободи: свобода на словото, свобода на убеждение, свобода от бедност и свобода от страх, са „провъзгласени за най-висшите стремежи на хората“. В третия параграф е посочено, че за да не бъдат хората принуждавани да се бунтуват срещу тиранията, човешките права трябва да са защитени с върховенството на закона. Четвъртият параграф свързва човека с развитието на приятелските отношения между нациите. Петият параграф свързва Декларацията с Хартата на Обединените нации, с което се потвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на човека. В шестия параграф се казва, че всички членове на Организацията на обединените нации се задължават да постигнат всеобщо зачитане и спазване правата на човека и основните свободи, в сътрудничество с Организацията на обединените нации. В седмия параграф се напомня, че за пълното осъществяване на тези ангажименти, „от огромна важност е взаимното разбирателство“.

В основата си структурата на Декларацията е дело на френския юрист Рене Касен, който изработва втория вариант на документа, въз основа на подготвения от Хъмфри първоначален проект. Устройството ѝ наподобява това на Наполеоновия кодекс. Касен сравнява Декларацията с портика на гръцки храм, който има фундамент, стъпала, четири колони и фронтон. Първите два члена от документа са блоковете, които крепят сградата със заложените в тях принципи на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството. Седемте параграфа от Преамбюла, излагащи причините за приемането на Декларацията, са седемте стъпала, водещи към храма. Основната част на документа оформя четири колони. Първата от тях, включваща членовете от 3-ти до 11-ти, конституира правата на индивида, като правото на живот и отхвърлянето на робството. Втората колона (чл. 12-17) съдържа индивидуалните политически и граждански права. Третата (чл. 18-21) се отнася до свободата на религията, убежденията и изразяването, на събиранията и правото да бъде представляван на политическо ниво. В четвъртата колона (чл. 22-27) са записани социални, икономически и културни права. В модела на Касен последните три члена на Декларацията представляват фронтонът, който се крепи на колоните и същевременно ги свързва една с друга. Тези членове са свързани с дълга на индивида към обществото и със забраната за употребата на правата, заложени в документа, в противоречие с намеренията на Обединените нации.

Декларацията не остава и без критика. Някои мюсюлмански държави не са съгласни с всички точки. Техният довод е, че те не са съобразени с особеностите на ислямския начин на живот, а са пречупени през призмата на християнските ценности. През 1990 г. в Кайро мюсюлманските страни, членки на Организация Ислямска Конфедерация, приемат Декларация за човешките права в исляма. Единствената разлика с приетия през 1948 г. документ е липсата на гаранция за равенство между половете и право на свобода при избор на вероизповеданието.

Две години след приемането и подписването а Декларацията ООН обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека. Обикновено по време на кръглите годишнини се пускат масови кампании за разпространение на информация, целяща да запознае хората с техните права и начините за защита на тези права.

снимка: thejourneyofhope.blogspot.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)