Маргарита Петкова – „Летящият холандец“

08 юли 2018

През отчаяни рифове, през поредния пагубен щорм,
през томителни дрейфове и през нежни любовни лагуни,
има още надежда за вятър в платната ми, щом
всички земни посоки познах, освен една – дъното.

И сърцето ми – този ту изменчив, ту верен компас –
още щедро умее да се мята от полюс до полюс.
Мои верни матроси, плюйте си в пазвите – Бог да е са нас! –
мои чувства променливи, още малко усилие, моля ви!

Още малко – от първата до последната дълга вълна,
още малко – отвъд хоризонта ни чака безкраят.
Обещавам ви ром, сол, тютюн, даже нови платна,
само пристан и бряг – няма как да ви обещая.

Забранени са всички примамливи брегове –
от вълна до вълна, от звезда до звезда ще се мятаме
и в очите на моите в път заченати синове
цял живот ще се плиска съдбовно килватерът.

Но ще дойде Вълната, ще обърне последния лист
и душата ми – тая горда гротмачта – ще скърши.
Ще остане едната надежда, че има надежда за риск,
ще остане едната надежда, че с мен – далеч всичко не свършва.

До последния дъх ще изпия най-последния океан
и каквото било – е било, и каквото е сторено – сторено.
Но те моля, Любими, произведен от мен в Капитан –
отиди си последен
от моя потъващ кораб.

Маргарита Петкова – „Летящият холандец“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)