Закътано в подножието на Баварските Алпи, сред гористи хълмове, близо до границата с австрийската провинция Тирол, събирайки кристалните води на величествената планина се е сгушило малкото приказно Лебедово езеро. Защо ли точно това езеро, на 1100 м.надморска височина, близо до Фюсен, се е превърнало в магично място и легенда от стотиците алпийски езера? Защото вдъхновен от сказанието за лебедовия рицар Лоенгрин и от сюжетите в оперите на любимият му композитор Вагнер, баварският владетел Лудвиг II, започва през 1869 г. строеж на замък на мечтите си – замъкът „Нойшванщайн“ или „Замъкът на лебедова скала“.
Той е толкова впечатляващ с вълшебния си вид, че е успял да омагьоса гениите Пьотр Илич Чайковски и Уолт Дисни. Красотата му вдъхновява руския композитор за създаването на балета „Лебедово езеро“. След като го използва като прототип за двореца на анимационния си филм „Спящата красавица“, американскияt аниматор взима силуета на замъка за лого на своята компания.
Впечатляващото творение е построено от Лудвиг Втори Баварски като почит към прочутия композитор Рихард Вагнер. Въпреки слуховете, че за тази цел е бил изхарчен държавния бюджет, Лудвиг Втори Баварски платил сам преустрояването на замъка, който се издигнал на мястото на два стари замъка. Кралят възлага проекта за Нойщванщайн на архитектите Едуард Ридел и Кристиан Янк. В крайна сметка замъкът така и не е довършен, дори и до смъртта му през 1886 г.
В построяването на кралския дворец Нойщванщайн има и политическа причина. След като Бавария губи войната срещу Прусия през 1866 г. Лудвиг Втори на практика престава да е суверен, оттегля се в мистичния си свят и започва строежа на мечтания замък там, където ще бъде истински крал и ще се потопи в света на своите фантазии.
Този замък щял да бъде в автентичния стил на укрепленията на старите германски рицари, далеч от светската суета и новите предизвикателства на времето, които Лудвиг Втори не разбирал. Вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите във Вагнеровите опери, монархът започва строежа на мечтите си през 1869 година. Той е израснал в замъка Хоеншвангау и от малък е обичал красивата природа. Дълги часове стоял до водите на Лебедовото езеро и мечтаел за приказното творение. Лудвиг искал да съчетае две свои любими неща – природата и красивата архитектура. И претворил мечтата си в действителност.
Първоначалната идея е била там да се поставят Вагнеровите опери. И досега отворените за посетители зали свидетелстват за грандиозния замисъл. Стенописите в трапезарията са посветени на „Танхойзер“, спалнята – на „Тристан и Изолда“, салонът – на „Лоенгрин“, тронната зала – на „Парсифал“. По ирония на съдбата обаче, самият Вагнер никога не успява да посети замъка.
Замъкът „Нойшванщайн“ е строен близо 17 години. Заради чудатите си идеи Людовик Втори дори си спечелил прозвището Лудия крал, но нали зад всяко творение стои и доза лудост! Днес всички ние имаме възможността да почувстваме това величие и да се възхитим на претворената реалност на мечтите, на уникалната магия на вдъхновението.
снимки: Huber schloo/all right reserved
