Анита Мейзер

За Анита Мейзер – като за Анита Мейзер

24 ноември 2014

Мисля, че наистина Анита Мейзер е идеалният и най-подходящ представител на България и мисленето на българина.

Гледах, четях и слушах цяла седмица „за“ и „против“, „Осанна!“ и „Разпни!“. Тогава, внезапно (точно като на поп Алигорко от „Време разделно“), ушите ми писнаха и аз разбрах първата своя правда.
А тя е, че българинът съвсем сериозно страда от абсолютното убеждение, че той е най-красивият, най-умният, най-подходящият, най-по-по-най, и всеки, който не споделя това негово убеждение, е боклук и заслужава единствено презрение.
Точно като Анита…

Гледах, четях и слушах цяла седмица как тя самата си е повярвала, че е велика, недостижима и единствената достойна, и как други самоповярвали си коне с капаци донатъпкват заблудата.
Тогава ушите ми писнаха, и аз разбрах втората своя правда.
А тя е, че българинът съвсем сериозно страда от окончателно скъсана, или по рождение липсваща, връзка с реалността.
Точно като Анита…

Гледах, четях и слушах цяла седмица оправданията след безмилостно унищожените илюзии на самопровъзгласилата се за богиня и нейните последователи.
Тогава ушите ми писнаха, и аз разбрах третата своя правда.
А тя е, че българинът съвсем сериозно страда от пълна липса на поемане на отговорност или вина. От убеждението, че винаги някой друг е виновен – илюминатите, извънземните, съдиите, или целия останал народ.
Точно като Анита..

Гледах, четях и слушах цяла седмица обвиненията, мръсните изрази и език на коментиращите, обидите и квалификациите към другите.
Тогава ушите ми писнаха, и аз разбрах четвъртата своя правда.
А тя е, че българинът съвсем сериозно страда от пълна липса на емпатия, на човещина или съпричастност.
Той е напълно готов да снима от няколко ъгъла горяща жена, и през ум да не му мине да се опита да помогне. Изобщо да не му хрумне, че тази жена може би не е искала да изгори до смърт, че може би нарочно е избрала най-охраняваното място в столицата, защото се е надявала, че при толкова охрана и минувачи ще бъде изгасена, и жестът ѝ ще бъде разбран без фатален изход.
Но това не е важно за българина. Вместо пожарогасител, той насочва камера. Той иска зрелища, иска да има какво да качи в нета, да публикува сърцераздирателен коментар или репортаж, и да събере така нужната му доза рейтинг за душевното си самозадоволяване.

Гледах, четях и слушах цяла седмица разправиите за кокала на властта, за мръсните номера на партиите, за тъмните милиардни сделки, докато хора спят в кашони.
Тогава ушите ми писнаха, и аз разбрах петата своя правда.
А тя е, че българинът съвсем сериозно страда от безгранична мегаломания и чудовищен егоцентризъм.
Той е готов да стъпче всичко и да плюе на всичко в името на мъничко повече власт, на мъничко повече пари, на възможността да се поиздигне и да чеше егото си, газейки мизерниците, които са го вдигнали там. Не вижда никакъв проблем в това да повтаря как държавата няма пари за пенсии или детски, и същевременно да плаща вече половин милиард за „бежанци“ с подправени документи, защото там има едни пари за усвояване. Да даде стотици хиляди, за да подмени „безнадеждно остарелия“ миналогодишен модел беемвета, докато нямало никакви пари за снегопочистване. Решението? „Ми не излизайте.“

Гледах, четях и слушах цяла седмица за… (попълнете си вие).

Ушите ми отново почват да писват, и съм на път да разбера вече окончателната своя правда.
А тя е, че все повече не искам да бъда българин.

текст: Филип Узунов
снимка: Studio Reshovski

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)