Верона. Градът на любовта. Това послание те посреща навсякъде, когато дойдеш тук и те кара да се замислиш: нямаше ли и други претенденти за градове на любовта? Париж, например? Да, има, но не е същото.
Никой град, никое друго място на тази земя, не е декор на великата, вечна и неземна любов на Ромео и Жулиета. Затова без повече разсъждение, приемаме определението – градът на любовта! Верона, освен това, спокойно може да „понесе” и много други определения: градът на хълмовете, градът на операта, средновековният град, градът на… Но най-важното и силно място тук е адресът на Виа Капело № 23 в старият град – къщата на Жулиета, с балкона. Онази сцена на балкона, възпята от Шекспир, която се е превърнала в синоним на любовният стремеж и послание от векове насам.
Помните ли чувственият филм, обрал доста „Оскар“-и „Влюбеният Шекспир”? Прекрасен! В него имаше една чудесна фраза, която всички повтаряха, когато не бяха в състояние да пояснят чувствата, емоциите си, вярата или щастливия изход от някоя ситуация: „Как? Не знам! Това е мистерия!”. И ето, че това обяснява всичко! Затова, в случая с Верона и къщата на Жулиета просто ще повторим същото и ние: „ Това е мистерия”!
Никак не е трудно да намериш къщата на №23 – тълпата от туристи просто те води. Малкият вътрешен двор е една магия от любов – стотици влюбени от цял свят оставят навсякъде своите инициали във вид на преплетени сърца, любовни бележки, залепени с тиксо, дъвка, наблъскани в малките пролуки на тухления зид или нарисувани по стените.
Напълно в духа на електронното време, всеки, който иска да изпрати своето послание на любимия човек, може да се възползва от компютър, поставен с тази цел в къщата. А може да закачиш и катинарче на решетката и завинаги да заключиш любовта си. Тук всеки се връща към сладките бележки от лексиконите и наивните послания за любов. И вярата, че ако поставиш тук записана любовта си – ще я омагьосаш и тя ще остане завинаги с теб. Тя ще е вечна. Вечна! Както тази на Ромео и Жулиета.
Магията е в това, че дори да не си влюбен, дори да не си на крилете на любовния полет, пак търсиш някакъв начин да отбележиш любовта си тук. Защо? Това е мистерия!
Всички сме чували, че всъщност, историята не е точно такава, каквато Шекспир ни е изпратил през вековете в своята велика любовна драма. Това повтаряше и една не особено ентусиазирана туристка в двора на къщата, която разпалено обясняваше на своите приятели, че всъщност в къщата на Жулиета няма нищо вярно, нищо истинско и е просто една измислица за туристи.
Шекспир взима сюжета от италианска приказка, преведена в стих през 1562 година и след това я преразказва през 1582. Но как я преразказва само… Превръща я в безспорния шедьовър на любовта, който и до днес хиляди хора по света преповтарят в мигове на влюбено опиянение. Той взима само идеята, но създава и нови характери и разширява действието.
Каква е истината: през тринадесети век съвсем наистина във Верона са живеели семействата на Монтиколи(Monticholli) и дал Капело (dal Capello), които се ненавиждали и враждували. Техните домове днес са известни като Къщата на Ромео и Къщата на Жулиета.
И съвсем наистина има стари италиански истории за Ромео и Жулиета. Шекспир свързва тези два елемента и завещава на човечеството най-великата любовна драма. Тази истина обаче, лично на мен, не само не ми пречи да усетя магията на мястото, ами тъкмо обратното – още повече засилва убеждението ми, че прочутият балкон, с който е украсена къщата на Жулиета е точно този! Истинският! По който Ромео се изкачва, за да промълви на любимата си най-красивите влюбени слова:
„Но стой, каква е тази светлина,
която от прозореца изгрява?
Той изток е, а Жулиета — слънце!
Изгрей, о, слънце, и надвий луната,
която и така е побледняла,
защото си по-хубава от нея!“*
Твърдо решена да накарам бъбривата хейтърски настроена туристка да млъкне, приближавам към нея и я питам: „А вие тогава защо сте тук, като не вярвате?”. Погледът й към мен бе като този на прободения от шпагата на Тибалт Меркуцио. След две-три минутно вцепенение и опит за отговор тя променя излъчването си и казва: „Защото съм влюбена.” Е, това обяснява всичко, отговарям. И разбирам урагана от чувства, които бушуват в нея, та било те и анти.
Да се върнем на магията. След като бил реставриран и реконструиран, семейният дворец на дал Капело – Капулети бил отворен за посещения. Гербът на семейството се намира на входната арка към двора на двореца – той представлява шапка. През 1667 година семейство дал Капело продало част от сградата заедно с кулата, която днес вече не съществува. След това сградата била собственост на различни италиански семейства.
Основно е реставрирана през 1972 година и в двора на къщата на Жулиета е поставена бронзова статуя на Шекспировата героиня. Всеки изчаква своя ред, за да се докосне до статуята на Жулиета – тя носи късмет в любовта. Балконът на Жулиета е бил направен през тридесетте години на миналия век и не е ясно дали изобщо е съществувал в стария вид на сградата.
Но, нали вече уточнихме – всичко това няма никакво значение, след като милиони влюбени от цял свят се стичат тук, за да се докоснат до усещането за любов, да се приближат в мечтите и желанията до любимия човек, да заключат любовта си дълбоко в ума и сърцето си и да живее тя завинаги.
Защо? Това е мистерия! Това е мистерията на любовта!
*Уилям Шекспир, „Събрани съчинения в осем тома“, том № 3 „Трагедии“, превод от английски: Валери Петров
