Защо слоновете никога не забравят? (видео)

25 ноември 2017

Често се твърди, че слоновете никога не забравят, но тези невероятни животни са много повече от огромни ходещи туловища. Колкото повече разбираме за слоновете, толкова повече научаваме, че тяхната впечатляваща памет е само един от аспектите на тяхната изумителна интелигентност, която ги прави едни от най-социалните, креативни и доброжелателни същества на планетата.

слон от интернет

За разлика от много стереотипи, този за невероятна слонска памет е научно верен. Слоновете познават всеки член на своето стадо и дори могат да си разпознаят повече от 30 -тина спътници само по тяхната миризма. Това е много важно умение по време на миграциите, а също така и в ситуациите в които се запознават с други слонове. Те помнят ситуации и обекти, които са създавали опасни обстоятелства и могат да намерят локацията на важни места, дълго след като са ги посещавали.

Но всъщност паметта им, която не в свързана с оцеляването им е най-впечатляваща. Слоновете помнят не само своите спътници, но и всички останали същества, които силно са ги впечатлили по някакъв начин. Един от случаите, който го доказва е този за два слона, които като млади са участвали заедно в циркови представления. Техните пътища се пресичат отново 23 години по- късно и те се разпознават взаимно.  Тази памет не е ограничена само за техните себеподобни. Слоновете помнят и хора с които са били свързани, дори и след десетилетия на раздяла с тях.

слон

Всичко това говори, че тяхната памет се простира извън рамките на инстинкта. Ако погледнем образно в техните глави, бихме разбрали защо.  Слоновете притежават най-големият мозък сред бозайниците на сушата. Той почти се доближава до този на шимпанзетата. Въпреки големите разлики и еволюция, между мозъка на слоновете и човека има поразителни прилики. Като например многобройните неврони и синапси и силно развит хипокампус. Всъщност хипокампуса се свързва със силните емоции, способността да се придобива опит и силната памет.

Способността да се помни, преживява и натрупва, прави мозъка на слоновете силно развит, а животните интелигентни. Преживян дори в детсвото им опасен опит, може да бъде използван от определен слон в неговите зрели години, за спасение на негови спътници. За съжаление тези възможности правят слоновете и едни от малкото бозайници, които подобно на хората могат да страдат от пост травматичен стрес.

Друга част от мозъка им отговаря за решаването на проблеми, към които те подхождат с голяма креативност. Това им помага да разрешават сложни ситуации във взаимодействие с други себесподобни, правейки проучвания и дори манипулирайки своите партньори.  Те умеят и да правят елементарни аритметични смятания, помнейки броя на ябълки в две кошници пълни с плодове, дори и след няколко промени.

Умението да помнят и да решават проблеми, са причина за силната интелигентност на слоновете, но те не обясняват някои аспекти от техния  емоционален свят. Слоновете използват много способи за комуникация- от своето тяло до движения и звуци произведени по начин, по който могат да се чуят и на километри разстояние.  И тъй като е доказано, че разпознават синкасиса, учените предполагат, че те навярно имат свой собствен език и граматика. Този тип език може би прекрачва границите на обикновената комуникацция.  Слоновете създават изкуство, подбирайки внимателно различни цветове и елементи.  Те също така различават 12 музикални тона и могат дори да възпроизвеждат мелодии.

Но може би по-важно от паметта и интелигентността на слоновете са тяхната способност за емпатия, алтруизъм и чувство за справедливост.  Слоновете са единствените бозайници, освен човека, които почитат и скърбят за своите мъртви. Те извършват погребални ритуали и се връщат по местата където са оставили своите мъртъвци.  Те също така показват ясна загриженост за други същества.  Един от слоновете използван за строителство, отказва да постави прът в дупка където се е свряло и спи куче.

Рисуван слон

Слоновете могат да създават силна връзка и със хора, да им дават подкрепа, да бдят за тях докато последните спят и дори нежно да ги успокояват с докосвания на своя хобот. От друга страна, слонските нападения над села, обикновено се случват след някакво травматично събитие в което е убит техен роднина или приятел, и което се тълкува като отмъщение.

Като имаме предвид цялата тази информация, както и факта, че слоновете са едни от малкото същества, които  разпознават себе си в огледалото,  е трудно да избегнем заключението, че те са съзнателни, интелигентни и емоционални същества.  За съжаление човешкото отношение към слоновете не отразява тези факти. Слоновете продължават да страдат от унищожаването на техните хабитати в Азия, контрабандата на бивни в Африка, и лошо отношение в пленничество.

Имайки предвид какво знаем вече за слоновете и всичко на което те продължават да ни учат за животинската интелигентност, е по-важно от всякога да се уверим, че това което английския поет Джон Дън някога е описал като

„най-голямото произведение на природата“, няма да изчезне от този свят.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)