На 1-ви октомври, точно преди 126 години, е основано най-старото Висше училище в България – Софийският Университет. По повод неговата годишнина решихме да ви запознаем с историята около откриването на университета.
Освен, че е най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е и вторият най-голям изследователски център в България след БАН.
През 1880 г. Министерството на просвещението на току що освободеното Българско княжество внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата. Той предвижда „след изпълване курса на реалните и класическите гимназии да се отвори българско висше училище (университет), което да обнеме юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки“.
Едва седем години по-късно обаче, през 1887 г., министърът на просвещението Тодор Иванчов издава наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. На 8 декември 1888 г., Народното събрание отчита доброто начало на Висшия педагогически курс и взема решение за преобразуването му във Висше училище.
На 29 януари 1889 г., в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на просвещението, е избран и първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан. Той е избран измежду първите седем преподаватели в университета, наречени „нови седмочисленици“. Сред тях са Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски.
През 1904 г. Висшето училище е преименувано в университет. Две години по-късно – през 1906 г. е обявен конкурс за сграда на университета. Той е спечелен от френския архитект Анри Бреансон. Но идейният проект се оказва прекалено амбициозен (включвал ансамбъл от около десет сгради, които да се разположат на мястото на днешния Ректорат, Народната библиотека и Докторската градина) и строителството така и не започва.
Тържественото начало на работата по сградата на Ректората е поставено едва на 30 юни 1924 г., а с ръководството на строежа се заема арх. Миланов. Сградата и прилежащата й Университетска библиотека са построени главно с дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово. Те даряват и завещават място от 10 200 кв. м. и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висшето училище в София. Ректората е тържествено осветен на 16 декември 1934 г. Бронзовите фигури на Евлоги и Христо Георгиеви, които и до днес красят главния вход на Университета, са изработени от скулптора Кирил Шиваров. Разнообразната украса на сградата пък е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.
InLife честити празника на всички преподаватели, настоящи и бивши студенти на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
текст: Елена Михайлова
снимки: culturecenter-su.org
