Днес великият Ал Пачино навършва 83 години. Алфредо Джеймс Пачино е роден на 25 април, 1940 в Ню Йорк. Произходът му е сицилиански. Известен е с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Облича се предимно в черно, кара сиво бентли с регистрация 47 AD, два лексуса и рейндж роувър. Има апартамент в Лос Анджелис и къща в Палисейдс, близо до Ню Йорк, с миниголф, игрище за минитенис и басейн. Все още пази тристайния си нюйоркски апартамент на 68-а улица, между „Мадисън“ и Пето авеню. Неговата светая светих. Разхвърлян, както му харесва, с неголяма кухня с очукани греди, спалня с неоправено легло, тоалетна с течащо казанче и дневна, в която са пръснати евтини издания на Шекспирови пиеси с прегънати ъгълчета на страниците и купчини сценарии. По-активен е в тъмната част на денонощието. Рядко дава интервюта и отказва да говори за личния си живот. Искал хората да не свързват героите му с неговата лична история. Казват, че е труден характер, особняк, чепат, но и че е от тези, които като влязат в една стая, я пълнят с присъствието си. Вижте очите му. Може да напълни всичко със страстта и вътрешната си мощ. Очи на човек, който прониква дълбоко и е способен на изключителни емоции. През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар, че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет филма.
Днес, по случай рождения ден на великия актьор, искаме да се опитаме да опознаем човека Ал
Пачино малко по-добре чрез някои от неговите мисли:
• Животът е пътуване с влак. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина — крайната цел на пътуването. Аз вече зърнах планината. Това е едно ужасно усещане, което смразява кръвта.
• Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.
• За хората, за които съществувам от време на време, аз нямам време.
• Аз съм актьор, не звезда. Звездите са хора, които живеят в Холивуд и имат басейн във формата на сърце.
• На нас – актьорите ни е нужна известна несигурност. Именно тя поддържа градуса на кипене. Аз все още не мисля за пенсиониране. Бях шокиран, когато чух, че Пол Нюман се пенсионира на 82- годишна възраст. Повечето от нас просто падат в боя, като стари войници.
• Лесно е да заблудиш окото, но е трудно да се заблуди сърцето.
• Най-трудното нещо в това да бъдеш известен е че хората винаги се съгласяват с теб. Дори в съвсем обикновен разговор всички приемат това, което казваш – дори то да е напълно налудничаво. Имам нужда от хора, които ще ми кажат и това, което не искам да чуя.
• Проблемът при мен, предполагам, е следният: трябва да си бил с мен поне 50 години, за да разбереш точно за какво говоря и какво имам превдид.
• Актьорът се превръща в емоционален атлет. Процесът е болезнен – личният ми живот страда.
• В Америка обикновено италианците са наполовина италианци. С изключение на мен. Аз съм 100% италианец. Аз съм най-вече сицилианец с една доза неаполитанско в мен. Можете да получите цялата една доза Италия с мен.
Последната мисъл, която ще ви представим е на Уинона Райдър. Ето какво казва тя за възможността да играе с Ал Пачино:
„Да играя с Ал Пачино е като да имам непрекъснат оргазъм“