ГЕРБ, РБ и ПФ със законопроект за банковата несъстоятелност

ГЕРБ, РБ и ПФ със законопроект за банковата несъстоятелност

22 ноември 2014

Депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт внесоха официално в деловодството на Народното събрание законопроект за промени в Закона за банковата несъстоятелност, който се отнася за чл. 59 от закона за прихващанията в хода на банковата несъстоятелност, предаде репортер на БГНЕС.

„Целта на този законопроект е една единствена – да защити обществения интерес; публичните средства, които ще се инвестират в КТБ; всички вложители – гарантирани и негарантирани; Фонда за гарантиране на влоговете, който след като изплати гарантираните депозити ще стане кредитор и ще ги замести“, обясни в кулоарите на Народното събрание един от вносителите на законопроекта и председател на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова.

„През дългите месеци на специален надзор на БНБ в КТБ и особено напоследък изключително зачестиха случаите, при които някои вложители и кредитополучатели се опитват да заобиколят закона и да извлекат полза за себе си от това. Извършват се изключително много цесии – продажба на влогове, като обикновено това се извършва от негарантирани вложители, които се продават на фирми, които от своя страна имат кредити в КТБ. Целта е след това да бъде извършено прихващане“, обясни Менда Стоянова.

Според нея това означава, че въпросните кредитополучатели няма да погасят реално с пари кредитите си, те няма да влязат в масата на състоятелността и по този начин ще се ощети както Фондът за гарантиране на влоговете, така и останалите негарантирани вложители. „Искаме да затворим тази възможност и смятам, че изготвените от нас текстове ще свършат тази работа. Те са в интерес не само на засегнатите вложители, но и на цялото общество, тъй като Фондът ще изплати влоговете и със заем, който държавата ще изтегли“, каза Стоянова.

„Внасяме допълнително основание, което да бъде относимо за бъдещия синдик при преценка на валидността на въпросните прихващания. Уточнявам, че към момента не се е произнесъл съдът по искането на БНБ за несъстоятелността на КТБ, тоест това са бъдещи действия, които ще бъдат относими към назначен в бъдеще орган“, обясни Данаил Кирилов от ГЕРБ.

И към настоящия момент Законът за банковата несъстоятелност и търговския закон, който съдържа основните принципи на несъстоятелността, предвижда множество правни способи тези прихващания да не бъдат противопоставими, ако те увреждат масата на несъстоятелността, реда на удовлетворяване на кредиторите или създават недопустима от закона конкуренция между тях, каза още Кирилов. Той обяви, че според ГЕРБ с внесената днес разпоредба изрично ще се подпомогне в бъдеще синдикът, за да има еднозначност при подреждането и конкуренцията на кредиторите в КТБ.

На въпрос какво ще правят, ако са допуснали грешка и съдът се задръсти от обжалвания заради този закон, Стоянова отвърна, че стремежът е да се спази духът на закона за банковата несъстоятелност, която казва, че всички негарантирани вложители са от един ред и са равнопоставени и трябва да получат еднакъв процент от масата на несъстоятелността, какъвто се получи в края на една несъстоятелност. „Зад защитата на всички кредитори преди всичко защитаваме Фонда за гарантиране на влоговете, който само след няколко дни ще започне да изплаща над 3,6 млрд. лева гарантирани влогове“, коментира Менда Стоянова.

Информацията от преди две седмици е, че към момента квесторите на КТБ са получили уведомление за около 1,170 млрд. лева цесии, от които около 800 млн. лева имат заявка за извършване на прихващания. „Целта е след това да се извърши прихващане срещу задължение, иначе няма смисъл“, каза тя.

На въпрос дали законопроектът ще може да важи за сключени вече сделки, Стоянова отвърна, че предложеният с поправките ред ще важи и ще се прилага от синдика в една бъдеща несъстоятелност. „Той не прави правни последици със задна дата. Възможно е дори да няма несъстоятелност или банката, например, да бъде купена като цяло. Има много варианти. Това касае бъдещ процес“, каза Стоянова.

„В случай, че съдът по несъстоятелността обяви КТБ в несъстоятелност, той трябва да определи още един много важен юридически факт – началната дата на неплатежоспособността. Както се случи с КТБ, тя изпадна в криза по плащанията, след което беше поставена под особен надзор. Важно е каква дата ще определи съдът за неплатежоспособността. Всички сделки от тази дата до назначаването на синдика и осребряване на имуществото и формиране на масата на несъстоятелността, всички сделки са относително недействителни и чакат синдикът да ги приеме“, обясни Данаил Кирилов.

По думите му, ако някой би водил дела, това би трябвало да бъде синдикът, за да тръгне да атакува по линия на т.нар „отменителни искове“ всички сделки, които увреждат масата на несъстоятелността. „Намаляваме разходите на синдика да плаща държавна такса и да води допълнителни отменителни искове“, каза Кирилов и бе категоричен, че внимателният прочит на всички участвали в кампания по цесиране и прихващане, би следвало да ги е довел до знанието и убеждението, че правят сделки, които е малко вероятно да бъдат противопоставими по отношение и на кредиторите, и на синдика, и на Фонда за гарантиране на влоговете.

„Всички, които през този период са правили цесии с цел последващи прихващания, са знаели, че банката е неплатежоспособна и се опитват да заобиколят закона въпреки това“, добави Менда Стоянова.

От ГЕРБ атакуват и втория вид цесия – раздробяването на депозитите на различни лица, което да направи повече депозити гарантирани, но това се случва с текстове в заключителни разпоредби на актуализацията на бюджета за 2014 година, които вече са били гласувани на първо четене.

„Смятаме, че това е действие за в бъдеще по отношение на бъдещо несигурно събитие, в случай, че съдът по несъстоятелността обяви КТБ в несъстоятелност“, добави Кирилов. В момента банката се опазва от квестори на БНБ, като банката ще премине в несъстоятелност и ще се назначи синдик тогава, когато съдът реши това. „В момента има жалба срещу отнемането на лиценза, което на практика спира съдът да се произнесе“, припомни Менда Стоянова.

По време на представянето на поправките, депутатите от ГЕРБ получиха въпрос дали гуверньорът на БНБ е получавал предложение за работа в Черноморската банка. „Очакваме оставката на г-н Искров по морални съображения, независимо дали има пряка вина, която да бъде административно или наказателно доказана. Нямам информация дали г-н Искров ще започне работа в Черноморската банка и не мога да потвърдя тази информация“, заключи Менда Стоянова.

снимка: novini.bg

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)