Когато решиш да посетиш карибските острови, то най-вероятно скоро си гледал Джони Деп в култовите Карибски пирати, окото ти е жадно за много ярки цветове или търсиш докосване до приказна екваториална среда с райско море. Аз всъщност не успях много много да видя морето във филма, защото гледах предимно изпълненията на Джак Спароу и невероятните превъплъщения на Джони Деп и тръгнах по-скоро заради второто и третото.
Презокеанският полет от приблизително 8 часа от Лондон до Барбадос /че кой друг ще има право да лети от Европа до там, освен British Airwаis/, почти не се усеща, особено, ако си пуснеш за N-ти път някоя от версии на Карибските пирати в самолета. Съвсем се настройваш и приготвяш сетивата си за уникалната природна красота.
Остров Барадос е сравнително малък. Генезиса си и сравнително доброто си икономическо развитие дължи на Британската империя. Независимо, че от 1966 година страната има независимост, тя все още е под короната на Елизабет II. Барбадос е посетен от испанците в края на XV век , след което португалците посещават Барбадос, но те също не предявяват териториални претенции. Първият английски кораб пристига в Барбадос през 1620 г., като две години по-късно пристигат първите постоянни заселници от Англия. Така Барбадос се установява като английска и впоследствие британска колония.
Островът не е голям – 431 кв.км., но все пак е един от големите в Карибския басейн. Той е част от островната група Малки Антили. С кацането на летището, разбираш, че вече си на едно различно място, в един друг свят, който няма нищо общо с твоя – растителността, въздуха, небето, гледките, хората…. Всичко е „едно друго”. Първият извод, който набързо си вадиш е, че там, където Англия е била колонизатор има абсолютен ред и дисциплина. Местните чернокожи се оказват доста пъргави, работливи и не така „напечени от слънцето”. От всякъде звучи Риана, нали е от Барбадос.
Името на острова идва от едно дърво, казва една от легендите. Първите колонизатори, приближи ли се до острова, забелязали едно доста странно дърво, което виждали за първи път – листата и клоните му падали надолу и приличали на брада /баrba на испански/. Скоро всички започнали да наричат острова така.
През 1620 г. британски моряци заварват Барбадос почти необитаем и го завладяват в името на крал Джеймс I. През 1626-1627 г. пристигат първите британски заселници. Англичаните бързо се организирали и направили тук едни от най-големите плантации за захарна тръстика. Корабите с роби от Африка, пътуващи за Америка оставяли много от робите тук, по карибските острови и дори не е ясно какво е било местното население и има ли останали поколения от него. В икономическо отношение Барбадос започва да се развива веднага с идването на англичаните – с отглеждането и обработката на захарна тръстика и транспортирането й с кораби до Англия, островът се превръща в един от най-развитите производители на захар в света. И днес захарта е основна производствена дейност и символ на острова. Само да не пропуснем сред символите и рома.
Установилите се трайно на острова англичани създали една интересна миксирана картина от местните традиции и европейски достижения. Прекрасните колониални вили се редуват от пъстрите карибски къщи, луксозни хотели и малки романтични места. Като столица и най-голям град на Барбадос, Бриджтаун е главният търговски и туристически център на острова. Тук се намира и международното летище „Грантли Адамс“, обслужващо полети от Обединеното кралство, САЩ, Канада и Карибите. Бриджтаун е първото английско селище, създадено на острова и днес, както всяка столица, е седалище на местното правителство и най-важен финансов и административен център.
Карибската архитектура е такава фиеста от цветове, че очите ти се пълнят с настроение и свежест. Ако стената е розова, то задължително прозорецът ще е ярко зелен или сияйно син… Така е – всичко е пъстро, обединяващ елемент са само накъдрените бели корнизи и детайли, които стоят като нежна дантела върху пъстрите къщички.
А морето… то наистина е приказно. Тюркоазено. Сияйно. Синьо. Зелено. Смарагдово. Сребърно – то мени цветовете си според настроенията на слънцето и прави едно страхотно представление от цветове. Златните пясъци са забулени от красива и богата зеленина, от стърчащи палми, смокинови дървета в изобилие и разбира се много дървета „барбадоси”. И цветя, стотици видове цъфтящи храсти.
Топлината и докосването на морето те пренася в друго измерение и ако се приближи случайно някоя гигантска костенурка, то може да се хвърлиш с нея в карибските води и да се преобразиш в един съвременен пират, който иска да „заплени” сетивата си с едно кътче от рая.
И накрая – да не пропуснем залезите – дори и небето се преобразява в пъстрите тонове на Карибите…
