Санкт Петербург – сбъднатата мечта на Петър Велики (видео)

07 ноември 2016

Санкт Петербург е град, започнал от една мечта. През 1703 г. Петър Велики, 30-годишният тогава руски цар – амбициозен, далновиден и безмилостен – започва своята кампания за построяване на нова столица от нищото, сред блатистата делта на река Нева. Планът е да се създаде град,  който да не отстъпва на най-великите европейски столици, пищен като Версай, вдъхновен от Амстердам и същевременно предоставящ морски път до Атлантика през Балтийско море.

Петър събира проектанти, архитекти и специалисти от цяла Европа, както и близо 40 000 руски работници и военопленници, чиято първа задача е да забият дървени пилони в калта за укрепване на основите. В това е и феноменалното начало на този град – в дълбокото, потъващо и неприкосновено блато! Сигурно е могло и на друго място да се развият великите амбиции на още по-великия Петър, или поне на твърда земя, но той е израснал в Амстердам и е закърмен с предизвикателството на морето, каналите и огромните перспективи, които те разгръщат за една държавност.

Проектът в своето начало е респектиращо неописуем – непроходимото блато е кръстосано от милиони набити дървени колове.  През следващите 200 години поредица от руски царе  и техните дворяни, насочват средства и влияние към този град, който Петър Велики кръщава на своя светец – покровител Свети Петър.  Със своите палати и различни стилове – неокласически, барок и рококо, издигащи се покрай бреговете на Нева, над които проблясват купулите на църквите, Санкт Петербург е зрелищен и величествен. Но в същото време притежава лекота и очарование, свобода и безбрежност,  подсилени от приказните северни сияния и светлина.

Градът-мечта е изживял не едно кошмарно премеждие. Хиляди труженици загиват още при изграждането му – при забиването на коловетете в блатото. Исторически следват тежки преврати и борби за короната, трагично решени по начин, по който само руския народ може да го направи. Кървавата неделя от 1905 година.

После става сцена на прочутата Болшевишка революция от 1917 година, променила съдбата на цяла Русия,че даже на поне два континента.   Но точно тогава замира за известно време. Северното сияние на Санкт Петербург временно залязва, защото болшевиките преместват столицата в Москва. От този период са и посегателствата върху свещеното име на града. Пет дни след смъртта на Ленин през 1924 година, Санкт Петербург става Ленинград и именно под това име преживява съкрушителната 900 дневна! обсада през Втората световна война. 900 дневна! Само се замислете какъв период от време е това. Сигурна съм, че и най-богатата фантазия не може да си представи истинския ужас на тази обсада – почти три години – от 1941 до 1944г. Тя отнема живота на около 1 милион души.

Възраждането на Санкт Петербург, след падането на комунизма в Съветския съюз през 1991 година е удивително. Сега той отново е  блестяща, стилна и позлатена „столица на Севера“, какъвто е бил и оригиналния замисъл на създателя му Петър Велики. Да не забравяме, все пак, че има и една много силна личност на нашето съвремие, която стартира световната си политическа кариера именно от този град и  връщането на неговия блясък. Това е Владимир Путин – губернатор на Санкт Петербург, преди на стане Президент на Русия.

Дългият 4,5 километра Невски проспект, един от най-импозантните булеварди в света, старите булеварди,  разклоняващите се от Адмиралтейството край брега на Нева, сега е осеян със скъпи ресторанти и престижни магазини, както в златните си години.

Но градът не може, а и не иска да изтрие напълно белезите от своите битки и историческите повратности, на които е предоставил себе си за сцена.  Доказателство за това е Църквата на Спаситела на Кръста. Тя е уникален православен храм, неописумо съчетание от пъстри цветни купули с характерните руски форми, но името й е тежък спомен. Тя всъщност бележи мястото, където през 1881 година е убит руският цар Алексантър II, един от най-големите владетели на Русия.

Когато говорим за Санкт Петербург, не може да не споменем една жена – великата императрица на Русия Екатерина Велика. Тя сътворява „вторият златен век“ на столицата. И изгражда уникалният паметник на признателност на Петър Велики, символ на града по света,  на който ще напише „На Петър Велики от Екатерина Велика“.

Всеизвестна е и удивителната колекция от произведения на изкуството на Ермитажа – музеят в съседство на разкошния Зимен дворец.  Тя е плод на усърдието на царската фамилия и преди всичко на Екатерина. Тя царува от 1762 до 1796 година и респектира с управлението си не само Русия, а и целия свят. Тя праща своите емисари и експекти по изкуство из цяла Европа, за да я снабдят с най-добрите образци на изкуството. Мечтата й е постигната. Ермитажът притежава най-ценната световна колекция и с невероятното изкуство, събрано в залите си изпреварва дори Лувъра и Британския Музей. Тук е целият спектър на западноевропейското изкуство – от Леонардо да Винчи и Тициан до Гоген и Матис. Изчислено е, че за да разгледате всичките експонати на Ермитажа ви трябват… 11 години!

Друга знаменита културна забележителност е Марианският театър, построен през 1860 година, със своя пишен интериор от позлатени орнаменти и полилеи – той и до днес е сред водещите сцени в света, както и дом на балет „Киров“. Градът на Чайковски си е завоювал висока репутация в областта на музиката. Но той в никакъв случай не е заседнал в миналото, а се слави и със своята жизненост съвременна култура и изкуство.

Този дух избликва неудържимо по време на Фестивала на белите нощи, от края на май до юли, когато слънцето почти не залязва, а нощите са озарени в млечно бяла светлина. Тогава градът е засипан от празници, карнавали, концерти, улични представления изложби и балетни спектакли. Кулминацията е шествието „Алени платна“, което се съпровежда от взрив от фойерверки. Петър Велики едва ли си е представял, че градът му ще стане свидетел точно на такива модерни неща, но със сигурност би останал доволен, че създаденото от него е неподражаем и впечатляващ фон. Без него, тук все още щяха да се ширят блата…

текст и снимки: Валерия Симеонова