На балет в Мариински театър

29 август 2017

Мариински театър – невероятна зала, прекрасна обстановка, магичен спектакъл, въздушни балерини и история в едно.

Вечери, романтични залези, зашеметяващи гледки, реставрирани царски резиденции в цялото им великолепие, безкрайни дворци, алеи, паметници и катедрали…. Александър Пушкин, Фьодор Достоевски, Анна Ахматова и Николай Гогол са се разхождали из тези улици… Изкуство, много изкуство и, разбира се, БАЛЕТ.

Няма как да си в Санкт Петербург през август и да не гледаш балет в Мариински…  

На 18 август имах възможността да се насладя на балета „Жизел“ на историчската сцена на легендарния театър – в същата тази сграда, чиято история датира от 17-ти век.  На 12 юли 1783г. императрица Екатерина Велика с указ дава началото на Театралното и оперно изкуство в Санкт Петербург.

В този легендарен дом на изкуството, който дава и името на площада, на който се намира (Театральная площадь), са имали премиера някои от най-известните опери и балети на композитори като Римски-Корсаков, Чайковски, Мусоргски.

Настоящата U-образната зала с капацитет от 1625 седящи места на Мариинския театър е открита на 2 октомври 1860 г. с операта „Живот за царя“ на Михаил Глинка. Театърът е наречен в чест на императрица Мария Александровна – съпругата на Александър II.

Сградата напълно пази духа на отминалите векове, а дизайнът е запазен почти непокътнат от времето, когато представители на царските семейства регулярно са посещавали представленията. Без съмнение това е една от най-красивите зали в света. Зелено кадифе, сребърен брокат, чудни златни мазилки и скулптури удивляват със своето великолпие и разкош. Дори и полилеят е произведение на изкуството – дело на майстора Енрико Фрахиоли. 23 000 кристали са звъняли, когато на сцената е излизал Фьодор Шаляпин. Съвършената акустика на Мариински се дължи на фрагментите от кристал, специално поставени под сцената и оркестрината.

Емблемата на театъра е голямата завеса, повтаряща рисунките на шлейфа на роклята на императрица Мария Александровна. Създадена е през 1914 г. по скици на Александър Головин. Името на този художник дава и името на залата, разположена под покрива на Мариински.

Усещането в тази легендарна зала не може да се опише с думи, хубаво е да се преживее, а възможностите за преживяване са големи – можете да си купите билет дори в царската ложа, в случай, че няма висши делегации.

Теарталите от Петербург, обаче, съветват: ако сте дошли на опера, със сигурност трябва да бъдете на трети етаж, защото там акустиката е най-добра. А балет, балет задължително се гледа от бел-етажа – за да се насладите по възможно най- добрия начин на рисунъка на танца.

Точно от този “бельэтаж” (както свучи на руски) се насладих на романтичната история на Жизел.

Историците наричат  „Жизел” –  апотеоз на романтичния балет и с право. А на сцената на Мариински и с участието на въздушната Ирина Сапожникова в главната роля и под диригенството на Алексей Репников бе истинска фантазия.

Едва ли има нужда да преразказвам с подробности историята на балета, създаден по идеята на френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…

Но пък преразказвайки го, мога отново да преживея тази магия, тази красота, тази феерия, да си припомня въздушните балерини, неземната хореография, перфектния синхрон, красивата сцена и декор…

Действие I

Малко село, заобиколено от гори и лозя. Граф Алберт, влюбен в селското момиче Жизел, скрива самоличността и титлата си. Другият поклонник на Жизел е лесничеят Ханс, кайто се опитва да й обясни, че Алберт не е този, за който се преструва, но влюбената Жизел не иска да го слуша. Останал сам, Ханс влиза в ловната хижа и краде меча на Алберт с герба на графа. Звукът на рога е предвестник на подхода на знатните ловци. Всички гостоприемно посрещат херцога, свитата му и дъщеря му Батилда – невестата на графа. Спират да си починат в селото. Невестата на графа е омагьосана от красотата и спонтанността на Жизел и подарява на момичето скъпа верижка.

Ловците си тръват и селяните започват да празнуват богатата реколта. В разгара на забавлението се появява Ханс. Той обвинява Алберт в двуличие и като доказателства показва меча на графа. Жизел отказва да повярва. След това Ханс надува рога и пред смутения граф се появява невестата му. Жизел е отчаяна. Губи разсъдък. Умира.

Следва завеса, дълги аплодисменти и антракт, в който можете да опитате шампанско и хапки с хайвер в бюфета, да разгледате историческите афиши на легендарните прима-балерини на театъра в специално създадената експозиция,

да се насладите на роклите на дамите или просто да побъбрите с приятели, докато звънецът не даде сигнал за края на антракта и не събере присъстващите отново по местата в прекрасната зала.

Действие II

Полунощ е. Ханс отива на гроба на Жизел. Появяват се момичетата-вилиси – булки, които са починали преди сватбата. Ненатанцували се преживе, те се издигат през нощта от гробовете, за да танцуват, като принуждават всеки, попаднал там да да прави същото до пълно изтощение.

Повелителката на вилисите – Мирта призовава от гроба сянката на Жизел да повлече Ханс в призрачен танц. Граф Алберт също идва на гроба на любимата си. Неговата скръб и отчаяние докосват Жизел. Тя прощава на Алберт. Призрачните невести карат Ханс да танцува до изтощение и го давят в езерото. Същата съдба очаква Алберт. Жизел моли Мирта да пусне младия мъж, но тя е категорична.

Съмва се. С изгрева на слънцето призрачните невести губят силата си. Алберт е спасен. Жизел се сбогува с любимия си. Сега, завинаги…

Следват заслужени аплодисменти, и цветя, и отново овации, и отново кошници с цветя…

След тази първа, зашеметяваща вечер в Санкт Петербург аз завинаги се влюбих в града, в Мариински театър и в Жизел…

Опитайте и вие от тази любов, ако случайно, или не толкова случайно, се озовете в Петербург! Прекрасно е!

Текст: Пепа Попова
Снимки: Уикипедия, mariinsky.ru, culture.ru, личен архив